Със съдействието на:

Фотоваканция2016: Ден 1 и 2 - 06.09.2016 13:47:32

И неусетно минаха 2 дни от Фотоваканция2016. В ден 1 имаше уъркшоп по подводна фотография с Ивайло Станев и Мартин Христов.  Уъркшопът започна с „лекция“.  Не си представяйте,обаче,  скучна  лекция, в която някой чете от  учебник с пожълтели страници. Е, лекцията беше суха, но не защото не беше интересна, напротив. Беше суха, защото не бяхме двадесет хиляди левги под водата, даже и на двадесет метра не бяхме, а и до един бяхме сухи. И да, дори за подводната фотография са нужни сухи тренировки.  От тази лекция разбрахме много за подводната среда и как действа светлината в нея, видяхме много снимки на най-различни странни земни същества – от малки рачета през  акули, живеещи в Червено море, та чак до хора.  Намерихме и  Немо. Дори още се търси.

Лекцията поприключи, обядвахме и както всички се надявахме след обяда започнаха и мокрите тренировки. Буквално. Та вече някой от нас могат да се похвалят, че са снимали под вода. Не овладяхме стихията Вода, но поне се опознахме и сближихме и със сигурност ще се срещнем отново.
След  докосването с Водата, естествено беше време и да се докоснем до следващата стихия: Въздухът. Гледахме красиви снимки на Пирин, заснети от Александър Иванов от птичи поглед. Днес, на третия ден от Фотоваканция ще летим, но за самото летене ще разказваме после.

Та, в този ден първи имаше изложба на учениците от  НПГПФ.  Не беше стихия (не че млади хора между 15 и 19 години не могат да бъдат сравнени със стихии, особено в този си период), но пак беше  хубаво.  Разбрахме, че има и млади хора, интересуващи се от фотография и минавайки през изложените снимки се надявахме тайно да продължат да го правят.

Видяхме и изложба  „Игра на сенки“ на Иван Масларов – Джъмбо.  Въпреки че ако прочетем етимологията на думата фотография, тя по-скоро ще ни покаже, че работата на фотографа е да овладява светлината, то нека всички се съгласим, че сенките играят своята важна роля.Бихме им дали главна роля и най-вероятно биха се борили за Оскар. Ако не бяха важни, Зелазни нямаше да създаде героя си Джак, който черпи сили именно там, където светлината и мрака се срещат .
И накрая, видяхме най-голямата панорамна снимка в света, представена ни от Марин Каравелов. И така завърши ден 1 на Фотоваканция2016.

 Във втория ден на фотоваканция обърнахме внимание и на морето, за да не се обиди, че сме толкова близко, пък не го навестяваме. После гледахме прожекция на филма „Фланьорът“ за Цочо Бояджиев, а след филма си обещахме, че щесе стремим да постигнем поне 1/3 от неговите умения и жажда и желание за новости.
С Надежда Павлова си говорихме за необикновените фотографски проекти и обикновеното, погледнато през очите на необикновените хора.  Определено се замислихме за обикновените неща, които понякога подминаваме и в които може би се крие следващият ни фотографски проект. Открихме изложбата на Милан Христев „Улична фотография 1977-1990“ и на Пламен Андреев и Благовеста Филипова „В контакт с миналото“. Наградихме българските носители на AFIAPза 2016 година и се отдадохме заслужено на парти.
А днес летим! Но за това ще разказваме по-късно.