Фотографията като средство за постигане на социални промени

[vc_row][vc_column width=“1/2″][vc_column_text]Лекция на Красимира Василева на 21-ви септември от 20:25 ч.[/vc_column_text][vc_media_grid grid_id=“vc_gid:1565964075473-8c5909e9-8a93-3″ include=“1682,1684,1686,1688,1690,1692,1698,1680,1694,1678,1696″][/vc_column][vc_column width=“1/2″][vc_column_text]Живеем в епоха в която непосредственото общуване все повече се доминира от дигиталните комуникации. На фона на всички негативи, които те влекат със себе си, като например създаване на предпоставки за социална изолация и бягство от действителността, отдръпване от реални житейски взаимоотношения, затруднения в общуването, неумение за интеграция.… със сигурност има нещо изключително положително в тях. Това са невероятните простори, които разкриват пред визуалните изображения и възможността последните да достигат до неограничен кръг адресати. Никога преди това посланията не са разпространявали така скорострелно, а възможностите за влияние никога не са били така мащабни.

От друга страна, съвремието ни завишава изискванията си спрямо нас. Да бъдем обикновени творци никак не е достатъчно вече. Социалната ангажираност се превръща в необходимост, която може да бъде компенсирана чрез изразните средства на изкуството, превръщайки ни по този начин в активен елемент на гражданското общество.

Общоприетото разбиране за изкуството, в частност за фотографията, се свързва с ангажиране на естетическата сензитивност на аудиторията, израз е на изначалния човешки стремеж към радост и усещане за красота, понякога е провокация за сетивата, подтиг към размисли, проникновения, вътрешни преживявания и е носител на символика, която се интерпретира от всеки зрител поотделно съобразно неговите индивидуални личностни особености.

Извън рамките на това обичайно възприятие на изкуството, би ли могло то да надскочи своята деликатна роля и персонално въздействие и да се превърне в двигател на социални процеси, увличащ и обединяващ с посланията си неограничен кръг от хора? Историята е доказала, че това е възможно, и че изкуството и особено фотографията, биха могли да бъдат инструменти, които да идентифицират проблеми, да фокусират общественото внимание към тях и да предизвикват значими социални промени. Предвид  възможностите, които предоставят съвременните технологии при обмена на информация, това сякаш е по-лесно от всякога.[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row][vc_row][vc_column][ultimate_heading main_heading=“За автора“ spacer=“line_only“ spacer_position=“bottom“ line_height=“1″][/ultimate_heading][vc_empty_space][vc_column_text]Красимира Василева живее в гр.София.  Завършила е магистратури „Право” и „Право на Европейския съюз” в СУ „Св.Климент Охридски”. Има придобита следдипломна квалификация „Фотография” във Факултета по журналистика и масова комуникация” на СУ „Св.Климент Охридски”, с ръководител на програмата гл. ас. д-р Антоан Божинов. Независимо, че е практикуващ юрист, активно се занимава с фотография от 2005 година. Вълнува се от човешкия образ през призмата на всички негови измерения.

Човешката трагедия, житейските и несправедливостите на социума, различностите, отхвърлянето и неразбирането я провокират да отправя чрез инструментите на  визуалното изображение социални послания. Вярва, че фотографията може да бъде не само източник на информация, документ или капан за време. Убедена е, че фотографията може да бъде нещо повече – способ, който освен персонално въздействие, притежава заряд да променя човешки съдби. Темите, които са обект на фотографските ѝ проекти отразяват актуални проблеми и повдигат тревожни въпроси, имайки за цел да привлекат общественото внимание върху тях. Чрез социалната фотография заявява от една страна позицията си като творец, а от друга страна – своята обществена ангажираност и отношение към заобикалящия свят.

Награди:

2005г. Второ място в национален фотографски конкурс „Синьо лято“;

2006г. Второ място в национален фотографски конкурс „Усмивка“;

2009г. Бронзов медал в категория „Монохромна фотография” в трети международен фотографски салон Варна под патронажа на FIAP;

2011г. Специална награда в национален конкурс „Детски забавления и пакости“;

2012г. Първо място в конкурса „Щастливо детство“, организиран от списание „Фотомания“;

2016г. Сребърен медал в категория „Портрет“ на Фотоакадемика „Янка Кюркчиева“;

2016г. Сребърен медал в категория „Портрет“ на  Prix De La Photographie Paris (PX3) Competition, Paris, France;

2016г. Първо място в категория „Документални истории и фотоесета от България“ на БГ ПРЕС ФОТО;

2016г. Специална награда за хуманистична фотография на БГ ПРЕС ФОТО;

2016г. Почетна награда на публиката във фотоконкурса „Ние, хората”, организиран от Фотосинтезис:

2016г. Почетна награда в категория „Портрет“ на Tokyo International Foto Awards (TIFA), м. декември;

2016г. Почетна награда в категория „Портрети” на IPOTY – Interntional Photographer of the Year, London;

2016г. Номинация в B&W Child Photo Competition – 3rd Annual International Photo Contest, category “Fine Art-Portrait”;

2017г. Първа награда в конкурса „Благотворителност през обектива”;

2017г. Сребърна награда в MIFA – Moscow International Foto Award, category „Book- People”;

2017г. Сребърен медал в 27 FIAP Color Biennial, Portrait category, Norway;

2017г. Финалист в  Siena International Photo Awards – SIPA Contest, Siena, Italy;

2017г. Участие в ART Basel, Switzerland;

2018г. Второ място в категория „Фотожурналистика от България – серии” на БГ ПРЕС ФОТО;

2019г. Участие в Artbox.Project Zurich 1.0, SwissArtExpo, Switzerland;

 

Има три самостоятелни фотоизложби и участие в множество колективни изложби в България и извън нея.

Заради приноса на фотографския си проект на социална тематика, през 2017г. получава приза на фондация „Българска памет” – Майка на годината. Проектът пресъздава съдбата на дете, родено преждевременно вследствие на пътно-транспортно произшествие, в което загиват майка му и баща му и довело го до тежко физическо и психическо увреждане.[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]