[vc_row][vc_column][vc_single_image image=“4148″ img_size=“full“][/vc_column][/vc_row][vc_row][vc_column][vc_empty_space height=“20px“][vc_column_text]

ЗА ТВОРЧЕСТВОТО И ВДЪХНОВЕНИЕТО

с

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ

6-7 септември

х-л Журналист, к.к. Златни Пясъци

[/vc_column_text][vc_empty_space height=“20px“][vc_column_text]С Георги Неделчев ще насочим разговора на Фотоваканция към творчеството и вдъхновението. На 6-ти вечерта ще имаме разговор по темата, а на 7-ми ще се проведе и отворена фотографска работилница, в която ще изследваме прецизната студийна фотография.

Ето и няколко думи от него за това, което ни очаква.

„Всеки, който започне да се развива сам, без чужда помощ е обречен да напредва много по-бавно. Но това има и добра страна – човек се принуждава да анализира всичко и да си вади изводи.

Дано опита, който споделя с Вас Ви спести излишно време и мъки…

Ще стане въпрос за това как идват идеите, как се развиват и как оцеляват в съзнанието ни,

за еднообразието и разнообразието в протичането на творческия процес.

Ще ви разкажа за различните етапи, през които съм преминал в развитието си като фотограф и какво е въздействало положително или отрицателно в него.

Ще се опитам да покажа, че нещата се случват най-добре тогава, когато се забавляваме. В същото време не трябва да забравяме, че знанието е сила!

Ще се опитам да дефинирам що е то талант и изкуство и какъв е смисълът на всичко това…

Ще разкажа как стана така, че започнах да снимам натюрморти.

Ще се опитам да направя връзка между философстването ми и практическите му ползи, като показвам много снимки.

 

Събитието е част от програмата на Фотоваканция. За да участвате в него, трябва да сте регистрирани участници във Фотоваканция за съответните дни. Условията за участие може да намерите тук: https://photovacation.org/#!/participation[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row][vc_row][vc_column css=“.vc_custom_1625129546695{background-color: #ededed !important;}“][vc_empty_space height=“20px“][vc_column_text]

ЗА ЛЕКТОРА

http://nedelcheff.com/index.html

„Обичам фотографията. Обожавам фотографията!

Целият ми съзнателен живот преминава в опити да науча нещо повече за това изкуство…

Отначало си мислех, че фотограф – това е човек имащ задълбочени специализирани познания и малко нещо магьосник… Тогава бях в шести клас.

По-късно си бях внушил, че големите фотографи имат някаква свръхчувствителност отличаваща ги от обикновените хора. Та как иначе се създават прекрасни творби на изкуството? (Разбирай – как по дяволите го нареждат това студийно осветление?).

Анализирайки дълго въпроса, стигнах до извода, че всеки човек дръзнал да прави изкуство представлява сложна сплав от изострена чувствителност, богат житейски (емоционален) опит и задълбочено познаване на фундаментални науки, като философия, психология, математика и т.н. Това ми беше „аналитичния” период… Бях се взел насериозно. За щастие само за около три месеца! После се завърна чувството ми за хумор – основният ми критерий за интелигентност.

          Винаги съм усещал, че пътят ми към фотографията едва сега започва. Независимо от изминалите години. До тук, този път за мен беше много сложен и криволичещ, но всъщност това е пътят към моето детство. А това са дните на необременените и чисти чувства за всичко случващо се около мен. Психолозите казват, че децата възприемат света в картини. Истина е! Тогава някои автомобили ми се усмихваха, други ми се мръщеха, трети бяха агресивни хищници… Света гъмжеше не само от картини, но и от звуци, миризми и всички те оставяха трайни спомени в детското ми съзнание. Всяко лятно утро беше вълшебно и аз скачах трескаво от леглото, за да не изпусна нещо интересно. А всъщност всичко случващо се беше интересно…

          За мен фотографията е посредник. Между моите чувства и зрителят.

Мисля, че за да мога да развълнувам някой със снимките си трябва да съм болезнено честен пред себе си. И да съм в състояние да се оставя да се рея в света на детските усещания… Същите тези усещания, които си мислех, че съм загубил по пътя си към възрастната сериозност и безумните условности. Бях толкова целеустремен в този път, че изглежда детството ми беше осъдено на забрава, и то без право на помилване. Благодаря на бога (или каквото е там), че ми изпрати трудности по пътя. Толкова силни, че успях да разбудя детето в себе си. Нещата, които правя, карат много хора да ме мислят за луд, но аз НЕ ИСКАМ да бъда нормален.

          Моите снимки са адресирани към другите – тези, които успяват да се откъснат от ежедневието и да намерят време да „помиришат розите”… И много ще се радвам, ако чрез снимките си накарам някой „сериозен” човек да разбере, че на този свят има и рози…“

[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]