"ОБРАЗИ ОТ ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ"
Фотографско предизвикателство от
По време на Фотоваканция 2025, заедно с нашите партньори от Photosynthesis и Димитри Стефанов, поставихме предизвикателство пред участниците да направят серия от 12 кадъра по темата „Образи от вътрешния свят“.
Участниците разполагаха с три дни, в които да погледнат навътре и да намерят начин да изразят най-съкровените си емоции, мисли и усещания.
Димитри направи открито портфолио ревю с авторите на най-добрите 11 предадени серии и определи 3 награди.
Наградените серии
3-то място
Диплома за отлично представяне
IronWOmen
Автор: Дени Кирилова
Триатлетка.
Плуване. Колоездене. Бягане. И то дълга и трудна версия.
Плуваш в открити води.
Колелото е планинско.
Бягането също.
Напрягаш тялото си до предела. Часове наред. В бурното море. В калното вело трасе. Или по стръмните трейл пътеки.
Носиш си вода и храна на гръб. Както и магнезий, електролити, амино, светлина, фолио, инструменти за смяна на гуми. И понякога и дрехи.
Потиш се в жегата. Студено ти е по върховете и в дъжда. Гади ти се от течните храни. Падаш, пребиваш се и ставаш. Продължаваш наранен. Не се отказваш.
А трябва да се движиш до края, за да приключиш предизвикателството и да победиш другите. И най-важното – СЕБЕ СИ.
И после се прибираш у дома, като всяка една жена и там те чака едно мъничко човече.
Аз съм Дени Кирилова. Фотографка вече повече от 15 години. Снимам основно хора. Със собствено студио. Софианка, до мозъка на костите си, макар че живея на село. Харесва ми сентенцията на трите С-та: спорт, секс и сън. И гледам да се придържам към нея в ежедневието си.
2-ро място
Диплома за отлично представяне
Недрата
Автор: Кристина Алексова
Серията ,, Недрата“ е разлистване на вътрешното – онези пространства, които сякаш никой не иска да открехне пред света. В 12 кадъра се разтварят недрата на душата- в абстрактни форми, които пулсират като рани и човешкия образ, който в тъмнината намира своя дом. Това е свидетество,че понякога най-страшното не идва отвън, а от онова, което се случва, когато вътрешното започне да се разлага свободно и да гние.
Тази серия е изповед превърната във визуален език, опита да се назоват без думи емоции като страх, вина , безсилие, самота и гняв. Те не са просто чувства, а състояния, които се натрупват, затварят и козируват кротко вътре. В черното и бялото ням утеха, има само сблъсък между светлина и мрак, между онова, което иска да излезе, и онова, което иска да остане скрито.
,,Недрата“ не е бягство , нито утеха. Това е покана да се вгледаме внимателно в разпада и да приемем, че гниенето е част от човешкото. В него има болка, но и красота, защото само когато разлистим сенките си, можем да разкрием кои сме.
1-во място
Диплома за отлично представяне и безплатно участие във Фотоваканция 2025
Confused(Объркан)
Автор: Теодор Марков
Постигаш неща, но никога не можеш да усетиш удовлетворението от тях, защото ти се струва, че около теб цари само разруха. Не можеш да се концентрираш, защото мислите ти са навсякъде като пламтящ огън. Често хората не те разбират и се питаш защо, но така и не намираш отговор. Притесняваш се от мнението им, въпреки че знаеш, че не трябва. Единствения ти изход от всичко е да върнеш лентата назад когато си се чувствал жив, пълен с енергия, събрани мисли и спокойствие. Винаги се стараеш да е така, за момент ти се получава и се чувстваш като волна птица. Въпросът е: колко дълго ще продължи.
Като автор обичам да експериментирам с портрети и концертна фотография. Обичам както и по стандартни неща така и по интересни.
Останалите серии подбрани от Димитри Стефанов за портфолио ревю
Страх
Автор: Йоан Маринов
Всеки се страхува от нещо. Страхът е естественият начин на природата да ни предпази от това, което най-често не можем или не се опитваме да разберем, тъй като именно тези неща най-често представляват заплаха. Някои страхове са вродени, други се развиват докато растем и опознаваме по-добре себе си. Страхът е като сянка, която се прокрадва в нас и ни преследва постоянно, но също така ни пази от враждебния външен свят. Страхът едновременно защитава съзнанието ни отвътре, но е и може би най-прекият път към него отвън. Той е многолико състояние, борбата с което е винаги болезнена и в повечето пъти безсмислена. Може би истинският смисъл е не да побеждаваме страха, а да го приемем като част от нас, както правим с всички останали емоции.
Като автор се опитвам да предавам на пръв поглед нормални и прости неща от ежедневието през по сложна и комплексна призма. Вярвам, че всяко нещо заслужава точно толкова внимание, колкото всяко друго.
Emptiness
Автор: Никол Джонова
Emptiness is the quiet echo after meaning fades, a hollow space where silence grows heavy. It lingers in blank skies, in abandoned rooms, in the stillness of a heart searching for warmth. Not absence, but presence of the void. A mirror reflecting what is missing, inviting us to face the fragile edges of existence. I’m an author searching for lingering feelings which we don’t have the courage to face, a black room in which you must find something to look for. A bumpy path to explore with naked feet.
Beneath the Mask
Автор: Мария Недкова
Beneath the Mask е визуално пътешествие в невидимите пластове на човешката вътрешност. Серията не показва лица в тяхната обикновена външност, а разкрива онова, което стои отвъд маската – вътрешните напрежения, колебания, светлини и сенки, които изграждат нашата психика.
Зад всекидневните изражения и социални роли се крият светове на хаос, уязвимост и тъмнина, но също и на търсене, интуиция и съзерцание. Тези състояния са едновременно лични и универсални – мигове, в които всеки човек може да разпознае собствените си борби и вътрешни движения. Визуалният език на серията улавя не конкретни събития, а психически вибрации: пулсацията на мисълта, тежестта на мълчанието, моментите на разпад и на ново изграждане.
„Маската“ в заглавието е метафора за границата между външното и вътрешното, между това, което показваме на света, и онова, което остава скрито. Да надникнем beneath the mask означава да се сблъскаме с автентичността – не винаги красива или хармонична, но дълбоко истинска.
Серията води зрителя през вътрешни пространства, които не са фиксирани, а динамични: те трептят, размиват се, появяват се и изчезват като мисли. В този смисъл фотографиите са не толкова образи на тела, колкото отражения на съзнанието – визуализирани емоции и психични състояния.
В своята цялост Beneath the Mask е покана към интроспекция. Тя не дава готови отговори, а оставя пространство за въпроси: Коя е истинската ни същност, когато отхвърлим маските? Какво остава, когато хаосът утихне и тишината се настани вътре в нас?
REM (rapid eye movement)
Автор: Anq Háriz
Серията прониква в зловещото пространство между будността и съня –
пространството, където нашите демони от деня, ни преследват в собствения ни свят. Вдъхновена от физиологичния процес на бързото движение на очите (като някаква форма на опит за бягство), при който подсъзнанието тъче своите ужасяващи образи, серията цели да размие границата между реалността и кошмара.
В изображенията се крият объркване, напрежение, плуващи фигури в мъгла от
изкривени форми и фрагментирани пейзажи, които дебнат точно извън пределите на възприятието.
Използвайки сюрреалистични композиции и контрастиращи текстури, се опитах да създам усещането за дезориентация в един свят, който е наш, но под напълно чужд контрол. REM е психическо пътуване, в което сънуващият е едновременно наблюдател и участник, също като зрителя.
С тази кратка серия каня звиреля да се замисли за тъмните кътчета на съзнанието – мимолетните, ужасяващи моменти, които остават с нас дълго след като се събудим.
Фотограф съм от 2022 г. Към момента се стремя да работя върху дългосрочни проекти и кратки фотографски есета, в които има не просто красиви кадри, а смислена история. Работя предимно в черно-бяло с афинитет към силния контраст, а когато работя в цвят, обикновено е с меки нюанси и по-обран контраст и наситеност – зависи от историята и настроението.
Маските на яростта
Автор: Тодор Стоянов
„Маските на яростта“ е фотографски проект, съставен от серия портрети, в които доминира една от най-силните и често потискани човешки емоции – гневът. Всеки кадър улавя миг на напрежение, когато лицето се превръща в огледало на вътрешната буря.
Създаден с нарочно „несъвършени“ средства – евтина камера играчка, термо хартия от касов бон и повторно сканиране с нискокачествен телефон – проектът поставя под въпрос самото разбиране за автентичност и стойност в образа. Техническите ограничения превръщат всяка фотография в суров отпечатък, който напомня повече на следа или белег, отколкото на класически портрет.
Визуалната серия изследва колко различно може да изглежда гневът – от тихо тлеещо негодувание до експлозивна ярост. Той е универсална, но и дълбоко лична емоция: за някои защитен механизъм, за други – освобождаваща сила.
„Маските на яростта“ приканва зрителя да погледне отвъд социалната стигма на гнева и да го види като естествена част от човешката природа. Една емоция, която ни сблъсква със самите себе си и ни напомня за нашата уязвимост и сила едновременно.
Авторът е инженер-дизайнер, чиято страст към запечатването на моменти върху хартия датира от детството. Извън работата си в корпоративното дизайн студио той обича да пътува, да наблюдава и да документира социални ситуации и теми, които го вълнуват.
В свободното си време развива своя авторски проект „Сивият пулс на Графа“ – бъдеща фотокнига, изпълнена с черно-бели кадри, посветени на живота по улица „Граф Игнатиев“ в София. Проектът улавя ритъма на една от най-емблематичните столични улици и превръща ежедневието в художествен разказ.
Отвътре-навън: Мисия курбан
Автор: Тодор Стоянов
„Отвътре-навън: Мисия курбан“ е фотографски проект от 12 кадъра, документиращи малък курбан в ромска махала в покрайнините на Приморско. Серията улавя радостта, топлината и живия ритъм на ежедневието, където традицията се преплита с игра, общуване и съпричастност.
Курбанът е не просто религиозен ритуал, а повод за среща и празнуване, в който общността се събира, за да сподели храна, време и емоции. Камерата насочва поглед към жестове и детайли – усмивки, любопитни погледи, моменти на тишина и веселие – които създават един по-интимен разказ за хората, стоящи зад често повтаряните стереотипи.
Проектът има за цел да покаже, че представителите на ромската общност са като всеки един от нас – носители на радост, любов, човечност и стремеж към заедност. Тези фотографии не са дистанцирани наблюдения, а покана за съпреживяване. Те напомнят, че зад различията от етнически или социален характер стои универсалното – нуждата да принадлежим, да се събираме, да създаваме и да празнуваме заедно.
„Отвътре-навън: Мисия курбан“ е опит да се обърне погледът отвътре навън – да се види светлината на една общност, която живее, празнува и мечтае наравно с всички нас.
Авторът е инженер-дизайнер, чиято страст към запечатването на моменти върху хартия датира от детството. Извън работата си в корпоративното дизайн студио той обича да пътува, да наблюдава и да документира социални ситуации и теми, които го вълнуват.
В свободното си време развива своя авторски проект „Сивият пулс на Графа“ – бъдеща фотокнига, изпълнена с черно-бели кадри, посветени на живота по улица „Граф Игнатиев“ в София. Проектът улавя ритъма на една от най-емблематичните столични улици и превръща ежедневието в художествен разказ.
ABUSE
Автор: Яна Щерева
Abuse is a wound carved in silence, a storm hidden behind closed doors. It breaks not only the body, but the spirit, shaping fear into shadows that linger. It steals voices, twists trust, turns love into a weapon and safety into threat. Yet within the ache lies a quiet resilience, a truth that suffering does not define the soul, and healing, though fragile, still waits to grow. I usually like Reportage photography. For those pictures I did today I wanted to experiment in different ways, different sceneries and different emotions.
Seeing in Between
Автор: Henk Overbeek
This series is best experienced while listening to Erik Satie — Gnossienne No. 1.
Seeing in Between is a visual meditation from my inner world, exploring the quiet state of mindful attention and the question: what happens when we truly see?
This series of twelve monochrome images turns toward fragments of the natural world often overlooked – a bent stem, a solitary thistle, a fragile seed head. Each photograph is an encounter, serving as both a portrait of its subject and a mirror of an inner state: the dignity in solitude, the resilience in fragility, the quiet strength of simply enduring.
The sequence unfolds like a piece of music, from a soft invitation to a closing silence, echoing the rhythm of contemplation. It seeks to reveal what emerges when we slow down and look closely: the paradoxes that shape our inner lives – strength woven through vulnerability, beauty held within transience, presence discovered in absence.
This project is an invitation to enter the in-between space, to recognize the unseen, and to allow the act of seeing itself to transform us.
“There is so much beauty here, as there is much beauty everywhere.” – Rainer Maria Rilke
I am a photographer and creator living in Sofia, Bulgaria. My work is a search for presence – in overlooked fragments of nature, in the spaces between words, and in the quiet paradoxes of inner life. Each image is both a witness and a mirror, a way of seeing differently and of being seen.
Пристрастяване
Автор: Ралица Борисова
Когато започнах да снимам темата за пристрастяването към наркотици, исках да покажа не толкова самото вещество, колкото следите, които то оставя в човека. В моите кадри се опитвам да уловя празния поглед, умората и загубата на идентичност, които често вървят ръка за ръка с тази зависимост. За мен фотографията е начин да кажа нещо, което думите понякога не успяват – че зад всяко лице, зад всяка ръка с белези или всяка сянка има история, която крещи за помощ.
В снимките търся контрастите – светлина и тъмнина, надежда и отчаяние. Често използвам сенки, за да покажа вътрешната борба, в която човек едновременно иска и не иска да избяга от зависимостта. За мен това не е просто тема, а реалност, която засяга хиляди хора. Вярвам, че моите кадри могат да накарат зрителя да се замисли – не само върху самата употреба на наркотиците, а и върху последствията: разбити семейства, загубени приятелства, пропиляни мечти.
Когато гледам през обектива, аз виждам повече от лице или поза – виждам белезите на душата. Искам фотографиите ми да предизвикат реакция, дори и тя да е неприятна. Ако някой се почувства засегнат, объркан или дори уплашен, значи съм успял да предам силата на темата. Защото пристрастяването не е красиво, то е сурово и болезнено.
Моите снимки са опит да дам глас на тишината – на онези, които вече не могат да говорят за себе си. С тях искам да покажа, че изход има, но първо трябва да видим реалността такава, каквато е.
Останалите серии предадени за участие в конкурса
Липса
Автор: Анастасия Караганчева
„Липса“ е серия от 12 снимки, пресъздаваща чувсвтото, когато обичаш някого, но вече не ви върви динамиката. Всяка снимка описва различно състояние от осъзнаването, че с човека до теб е време да си разделите пътищата.
Концепцията се дели на три етапа – несполучливи отношения, осъзнаване, раздяла. Цели да внуши емоцията при „финалните искри“ и дилемата „дали обичам достатъчно, за да продължа да се боря“, ситуация, която често се случва, но рядко се говори.
Здравейте, аз съм Анастасия Караганчева. Снимам от дете, но с фотография се занимавам от близо три години. Завършила съм художествена паралелка, което бих казала, че много ми помага за изграждането на снимки и води до това да имам доста по-различен поглед от останалите фотографи. Занимавам се с концептуална фотография основно, снимки, които по-скоро повече ще те объркат, от колкото да ти дадат отговор. Фен съм на черно-бялата фотография, но цветовете са ми голямата сила и носят спецификата към стила ми.
Започнах да се занимавам с фотография сериозно покрай няколко проекта от кино средите. Началото беше дадено от заснемането на няколко късометражни филми и в последствие взех решението, че фотографията ми е по-присърце и желая да се занимавам и да я работя. Сега влизам в нов период, като първа година студент в пловдив с „графичен дизайн и фотография“.
ЗА 5 КИЛОГРАМА ПО-МАЛКО ИЛИ… НИКИ И МОРЕТО
Автор: Нели Воева
„Той е на 49 години. Идваше сам в старата си вила в планината – наследство от родителите му, място на тишина и тежки вечери, в които храната беше повече утеха, отколкото нужда. Килограмите се трупаха бавно и упорито, както и самотата.
Единствената му по-близка позната беше жената от съседната вила – с непринудена доброта, която го караше да се смущава. Един ден тя му каза:
– Ако отслабнеш с пет килограма, ще те заведа на море. Нали все казваш, че не си го виждал?
Той се засмя неловко, но тя говореше сериозно. И обещанието му заседна в главата като семе. Отне му месеци да се пребори със собствената си леност – по-малки порции, кратки разходки из горските пътеки. Всеки свален грам на кантара му даваше нова надежда.
И ето – в края на лятото тя спази думата си. Пътуваха часове, а той гледаше през прозореца, неспокоен като дете пред непозната среща.
Когато стигнаха и той видя хоризонта, сърцето му се сви. Морето бе безкрайно, сиво-синьо, живо. Той слезе бавно от колата, пристъпи в пясъка и се спря. Вятърът миришеше на сол, а вълните говореха на език, който разбираше без превод.Той си пое дълбоко въздух. Нямаше думи. Само усети как цялата му тежест – не толкова в килограмите, колкото в годините самота – за миг се разтвори в това море.“
……….
AI добре се справи със задачата да напише текста с моите напътствия. Вероятно би се справил и със снимките… Трябва ли това да ни тревожи? Засега изводът е един:
AI не може да отслабне вместо някого с 5 кг. и не може да заведе никого на море… Това засега само ние хората го можем. Затова Ники беше тук.
Спомени от едно прекрасно детство
Автор: Лъчезар Георгиев
Ето ни отново в прекрасния курорт на „Приморско“ – Форест Бийч или бившото ММЦ.
Емоции от далечното минало … лято, море, прекрасна компания, вкусна храна и много усмивки.
В един момент осъзнаваш, че са минали 45 години и ти си отново на същото място, но времето е оставило своя отпечатък и почти нищо не е същото както преди.
Казвам се Лъчезар Георгиев и се занимавам сериозно с фотография от почти 2 години. Използвам фотографията като послание към поколениета да предам своята гледна точка.
За спорт, изкуство и начина на живот.
Криле
Автор: Валери Христов
Полета на фантазията ми в търсенето на пейзажи с интересни земни форми ме доведе до снимането от въздуха. Първите опити бяха с малък самолет, с мотоделтаплан, с балон, а по късно с дронове, които започнах сам да конструирам, за да бъда независим от други пилоти. На Фотоваканция 2008 година за пръв път показах на публиката интересната брегова ивица на Поморийското езеро от високо и с това спечелих голямата награда.
самоОГРАНИЧЕНИЯ
Автор: Николина Караганчева
Сам ли си?
Кой те ограничава? Ти самия?
Очакванията на другите?
Къде и кога е свободата?
Прозорорец, светлина, решетка.
Изоставена сграда, старо село.
Душа, носия.
Море, вятър, свобода.
Асoциация на човек с дърво
Автор: Никол Русенова
Сходството между човека и дървото е голямо. Още в началото и дървото, и човекът започват като семенце, на което първоначално се развива основата – корените. При човека това са първите години на неговия живот, когато се учи от по-възрастните на възпитание, ценности и се сформира характер. Без здрава основа, както дървото, така и човекът биха „паднали“.
Стволът на дървото символизира остатъка на живота – когато човекът опознава сам себе си и живее както поиска. Короната на дървото изразява връзките на хората с останалите. Кората представлява външната обвивка – маската на човека, чрез която той се предпазва от останалите. А пръстените на дървото символизират по-малките бариери, които крият истинската същност на човека, от страх да не бъде наранен.
Разликите между дърветата са видими така, както и при хората. Някои са преживяли травми, които още си личат под формата на белези (дупките в кората), а други пък още не могат да се откъснат от грешните хора (символ за това е растението, обвито около ствола на дървото).
Краят при човека и дървото е един и същ. Кръговратът на живота винаги завършва със смърт, но не и преди да се посее или зароди нещо ново.
Затишие пред буря
Автор: Георги Буюклиев
Докато си почивам на Фотоваканция и снимам пейзажчета светът е тръгнал по дяволите и изобщо не знам дали утре ще го намеря такъв какъвто го изпращам днес.
Аз съм любител фотограф. Стремя се да снимам творби, които искам да вярвам, че биха ми харесали и след 20 години.
Моят пъстър свят
Автор: Владислава Раднева
Обичам този наш свят – с всичките му цветове и форми, сенки и контрасти! Дори когато е сивкаво-черен, скучен или пък наситено емоционален, пак намирам (или се опитвам да намеря) цвета около (или вътре в) мен. Не виждам празноти, а пълнота от образи и усещания – често реални, понякога разкрасени от въображението ми. 😄 Хора, природа, предмети се сливат в единство…
Слънцето и луната рисуват свои картини. Играят си със сенките, а после ги разтварят в прекрасни цветни искри. Понякога събират всичките си нюанси в едно-единствено чудо – дъга, шепнеща, че красотата не е един цвят, а много.
В моя пъстър свят нищо не стои неподвижно, като самата мен. Цветовете се променят, избледняват, завръщат се и се сливат. Виждат се и се усещат: радост в жълто, спокойствие в синьо, нежност в розово, невинност в бяло, страст в червено, надежда в зелено, елегантност в лилаво, равновесие във виолетово… Под слънцето всеки нюанс става част от мен, напомняйки ми, че самият живот е като платно на художник – променящо се, но винаги сияйно по свой начин.
Аз съм само свидетелят, който носи тези цветове в сърцето си.
